Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво.

Животът е едно сериозно занимание. Вие искате да бъдете щастливи на Земята. Чакате накрай години да станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида да направя това и това." И все чакаш да поумнееш, и току виж си остарял. Вместо да поумнееш, ти си остарял. Краката ти не държат, не можеш да ходиш, езикът ти не държи, не можеш да говориш. И си казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот. Имаш една полица – или да даваш, или да вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш да вземеш парите си. И другият ако пресрочи, и той не може да ги вземе. Закъснял си с един ден – но отидоха парите. Или имаш да завеждаш дело, но минал си срока, който ти е даден, отишъл си може би след един ден. И казваш: "Изгубих делото." Какво ще правиш? Ще платиш глобата. Един ден беше в състояние да те избави от една глоба. Но така нищо не е в състояние да те избави от нея. Вие и в духовния свят отлагате нещата. Ще отидеш навреме! И в духовния свят ще плащаш, ако пресрочиш! Ако си осъден - да заведеш делото, да мине в една по-висока инстанция. Правото, което имаш, не трябва да остане така, нека излезе! Ти казваш: "Аз не си търся правото." Кой не си търси правото? Само слабият не си търси правото. Ако си прав, търси си правото по законен път, а ако си крив, нека другите да търсят твоето криво. Когато имаш да вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш да даваш, другите да му мислят. Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те казват: "Какво имам да давам не му мисля, но онова, което имам да вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното. Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат да вземат. Те са практични. Те казват: "Пари ми трябват. В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има да дава. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването! Да ви преведа това. В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко си способен или че не си способен. Ако мислиш, че си способен – имаш да вземаш; ако мислиш, че не си способен – имаш да даваш. Щом си неспособен, дължиш. Щом си способен, имаш да вземаш. Но и най-способните ученици, като ги туриш в по-висок клас, има неща, които не разбират.

Новото верую,
ООК - София, 25.9.1935г.