Човек не трябва да има в запас голямо количество от сили в себе си. Той трябва да има толкова сили в дадения случай, колкото му е потребно.

Съвременните наблюдения на учените хора показват, има ред учени хора, които са показали ред статистики по кой начин, как се явяват разните болести. Те лекуват, като се премахнат съответните причини и тези болести постепенно изчезват. Защото по някой път, като се намери повече електричество в твоя ум, в твоя мозък, туй електричество не работи както трябва. Ще влезе повече въздух в мозъка и тогава работата ще се влоши. Щом влезе въздух в мозъка, то е опасно. Ако в твоя стомашен мозък се набере повече магнетизъм, ти не го разбираш, не го употребяваш както трябва, ще се набере повече вода в твоя организъм и ще влезеш в едно съвсем неестествено положение. Следователно природата не търпи никакво натрупване. Ние по закона искаме да станем богати в своята мисъл. Човек не трябва да има в запас голямо количество от сили в себе си. Той трябва да има толкова сили в дадения случай, колкото му е потребно. Защото в природата съществува един закон на обмяна. Всеки момент ще имаш толкова сили, колкото ти е потребно; толкова мисли, колкото ти е потребно; толкова чувствувание, колкото ти е потребно; толкова постъпки, колкото ти трябват. Ако ти се опиташ да си направиш един склад като един търговец, ти ще се намериш в противоречие със себе си. Вследствие на това сегашните хора имат два вида натрупвания. На едно малко дете почва преждевременно мозъкът му да расте, става с голяма глава, става анормална. У някои хора стомахът започва да расте и става натрупване. Двама германци с такива големи разширени стомаси се срещат и не могли да се целунат. Толкова им израсли, че се хванали за ръцете. Сега друг пример: че много хора не могат да се примирят. Защо? Не могат да се ценят. Защото коремът им е много изпъкнал.

Словото,
НБ - София, 11.3.1934г.