На човека се позволява поне един път в годината да посети онзи свят.

Онзи свят трябва да ви бъде така ясен, и всяка година да имате поне по едно писмо от онзи свят. Всеки от вас да има поне по един познат от онзи свят. Когато се говори за онзи свят, вие мислите, че за да отиде там, той трябва да се излъчи. Не, има един естествен начин, по който човек може да отиде в другия свят. На човека се позволява поне един път в годината да посети онзи свят. Дава му се един месец отпуск да отиде на онзи свят, да прекара това време там и после пак да се върне на земята и да започне работата си. Нали същото става и със затворите на земята? Когато някой затворник прекара дълго време в затвора и покаже пред всички свои началници, че е започнал да се изправя, да подобрява живота си, те придобиват доверие в него и затова от време на време го пущат за един ден в града да се поразходи, да си направи някакви покупки и вечерта пак да се върне. Този човек има право вече да излиза. Така и всеки човек има право поне един месец да прекара в онзи свят и после да се върне на земята да продължи работата си. С този човек вече е станала някаква промяна. Ще ви приведа един пример за едно посещение в онзи свят. Това ми разправяше един познат, началник в Чирпан, няма да кажа името му. Той имал само майка, която много обичал. Една слабост, която имал, била тази, че обичал много да партизанствува. Като дохождало въпрос до партизанщина, той не могъл вече да се самовлада. Един ден майка му заболяла и се принесла цели три дена в онзи свят. Като се върнала от там, казала на сина си: Синко, след един месец ще замина за онзи свят, трябва да се приготвиш за това. Като я слушах да говори така, аз си мислех, че е малко занесена. Казах си: Нищо, стара жена е, няма защо да ѝ се държи сметка за това. В същност тя не беше стара. Едва имаше 45–50 години. Наистина след един месец майка ми ме извика и ми каза: Синко, заминавам днес за онзи свят. Докато се разбера какво иска да ми каже, тя умря. Погребахме я, но аз изживях голяма скръб и отчаяние. Цели три месеци се затворих в къщи и прекарах само в плач. Никъде не излизах. Една вечер сънувам, че майка ми иде при мене и ми казва: Слушай, не искам да ме поиш със сълзите си. Аз искам да живееш един чист живот, да живееш по Бога и да се откажеш от това твое партизанство. Не искам повече да ме безпокоиш с твоите плачове. Да се облечеш хубаво, чисто и да излезеш между хората! Така иска Бог да се живее. Като станах сутринта, облякох се добре и излязох между хората. От този момент се убедих, че съществува друг свят. Сега и всички вие може да кажете, че умът на този човек е малко мръднал.

Умих се и гледам,
НБ - София, 27.10.1935г.