Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно.

Ти вечерно време, като спиш, трябва да знаеш как да си поставиш ръцете. Децата, като се раждат, раждат се със свити ръце. Като че ще хванат света и ще го завладеят. А пък като умират, си разтварят ръцете. Ако не знаеш как да свиеш ръцете си, умът ти, сърцето ти и волята ти не действуват правилно. И следователно работите ти няма да вървят добре. Ще вървят, но ще куцат. Ако искаш да имаш характера на един гений, светия, на един добре възпитан човек, ти трябва да си вдигнеш така ръцете, че като ги вдигнеш, да ти е приятно. Има оратори, които като говорят, не знаят къде да си турят ръцете. Турят ги отзад. Вчера видях една сестра, че си турила ръцете отзад. Казах си: „Няма да ѝ върви.“ Турците, които управляваха българите, си туряха ръцете отзад и казвах: „На този народ няма да му върви.“ Не си туряйте ръцете отзад. Ти си вързан тогава, не мислиш. Та, станете господари. Когато вземете четка в ръцете си, да можете да рисувате. Като вземете перо, да може да пишете. По някой път има цяла магия във вашата ръка. Ако има буря някой път и си дигнеш ръката нагоре, бурята ще престане. Но трябва разбиране! Вие си вдигате някой път ръцете нагоре към Бога, но защо? Ако аз се моля, ще кажа: „Господи, аз искам да бъда благороден! (Учителят посочва показалеца.) Господи, да бъда справедлив! (Средния пръст.) Господи, да обичам хубавото! (Безименния пръст.) Да зная как да се обхождам с хората! (Малкия пръст.) Господи, да зная да имам правилно отношение към Тебе!“ (Палеца.) И като събера двете ръце на едно място, ще кажа: „Господи, да ме благословиш!“

Дайте свобода!,
ООК - София, 20.12.1939г.