За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш.

Когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури? Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели. Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр. И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека. Допада ми се той!“ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него. Той все трябвало да ги вдигне. Дигне Господ модела и той падне. И Бог казвал: „Не са за човека!“ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека. Щом грешиш, то не е истинския модел. Това са модели, които ще паднат. Щом падаш, не си хубав модел. Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. (...) Най-първо, за да изпълниш Волята Божия, не трябва да падаш. За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш. Може ли? – Може. Така трябва да бъде. Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде. Ти казваш: „Но кой може да го постигне?“ Няма какво да го постигаш. Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш. И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие. Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора. А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други.

Що е човек,
ООК - София, 9.5.1934г.