Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва да знаем, че няма същество с по-деликатен слух. Той е Същество в свят, в който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него. Няма и друго същество, което да мисли така ясно, като Бога. Ти казваш: „Защо ще мисля за Бога?“ Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор. Той ще ти предаде нещо. Ти си представляваш Бога като нещо отвлечено. Как да си Го представиш? Как да си представиш сладкото? Захарта ти ще си представиш на бучки. Как ще си представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е? – Течен. Как ще си представиш петмеза? Как ще представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Представете си една и съща идея, изберете си една идея за туй, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното.