Повярвайте в любовта и после не се смущавайте от мисълта кой ще оправи света.

Едновременно има два живота, които функционират у човека. Единият е Божественият живот, човек се стреми към своята свобода, към първата свобода. Другият живот е този, който води към ограничение. Вие, хората, постоянно от една страна се освобождавате, а от друга се ограничавате. И тогава не можем да намерим истината. Тъкмо намериш истината, някой ти казва: "Ти се заблуждаваш." Тъкмо разбереш истината, друг ти казва същото. Аз уподобявам това на следното. Най-първо православните вярваха най-просто: ще се прекръстиш и това считаха за християнство. Дойдоха втори и те казват: "Ти трябва да повярваш в Христа и да изучиш Писанията." Дойдоха трети и казваха: "Не само трябва да вярваш, но трябва да се кръщаваш още." Ти можеш да се кръщаваш, колкото искаш – това е твоето вътрешно разбиране на нещата. Остане ли ти да уповаваш на онова, в което си повярвал... Сега някои казват: "Повярвай в Господа Исуса Христа и ще дойде спасението на тебе и на дома ти." Това е частично разбиране. Повярвай, това е външната страна. Другото е: възлюби Господа. Та казвам, ще съедините вие вътрешната любов с външната вяра. Повярвайте в любовта и после не се смущавайте от мисълта кой ще оправи света. Светът от памтивека е оправен. Хляб има са всички хора, но някои хора умират гладни. Но не от нямане на хляб. Те са чакали да им донесе някой. Стани, тръгни и търси хляба си. Не чакай да ти го донесат. Това е закон. Когато някое дете първо влезе в утробата на майка си, като преседи девет месеца, детето казва: "Не мога да търпя повече. Не мога да търпя, ще изляза." Майката казва: "Ще седиш още." То казва: "По никой начин, по никой начин. Девет месеца, не, ще изляза навън." И ако вие не сте дошли до положението да излезете от утробата на майка си, вие сте още деца. Ако вие не сте още в състояние да нарушите онези традиции, в които хората живеят, вие сте още деца. Всички тия традиции, всички тия пелени, всичко това е само до време. Ще се освободите от всичко това, те са били до време. Сега не е въпросът, какво ще стане с нас. Да му мислят другите, които идат след нас. Та казвам, законът е: Божествената любов, която ви е повикала на живот, тя ви освобождава от всички ограничения. Няма да казвате на хората: "Аз съм свободен." Не, аз няма да говоря, че съм свободен. Аз ще действам като свободен човек. Това е вътрешна свобода. И после аз разбирам свободата така: ако дойдете до това вътрешно разбиране, вие няма да имате спънки.

Вяра безгранична и любов безгранична,
ООК - София, 1.7.1936г.