Задача на човека е да различи същественото от несъщественото и да върви в пътя на реалността.

В 24-та глава от „Деянията на апостолите“ се говори за апостол Павел, когото евреите хванали като проповедник на Христовото учение – нова, опасна ерес според тях. Сам Павел не бил освободен от заблужденията на евреите. Той влязъл в храма да се очисти. Когато запитали Христа къде трябва да се покланя човек, на тази гора или в Ерусалим, Той отговорил: „Нито на тази гора, нито в Ерусалим. Бог е Дух и които Му се кланят, в дух и истина трябва да Му се покланят“. Обаче Павел забравил това и отишъл в Ерусалим, там да се поклони и очисти. Той искал да привлече евреите към християнството, но те го хванали и сложили в затвор. За да го освободи, Феликс му поискал пари за откуп. Павел нямал пари и не можал да се откупи, поради което останал в затвора. Така Феликс угодил на евреите. Ще кажете, че тези нещо, които станали преди две хиляди години, нямат никакво отношение към вас. Питате се не можеше ли Павел да постъпи по друг начин, да не го слагат в затвор. Можеше, но постъпи така, че трябваше да го затворят. И Феликс можеше да го пусне от затвора, но искаше за това пари. Феликс вика Павла при себе си и му казва: „Хубаво е това учение, но при сегашните условия не може да се приложи“. И съвременните хора имат нови идеи, но като ги изнесат пред света, едни им казват, че не е дошло времето за тях; други казват, че са празни приказки. Не е така: нито са празни приказки, нито са преждевременно дошли, но хората не искат да се освободят от заблужденията си. И апостол Павел, който проповядваше Христовото учение, имаше известни заблуждения, които го спъваха. Задача на човека е да различи същественото от несъщественото и да върви в пътя на реалността.

Топлината на Любовта,
УС - София, 12.1.1936г.