Вземете си едно изречение и си направете една ваша песен!

Вземете си едно изречение и си направете една ваша песен! Да кажем, че сте направили една погрешка, и не знаете как да я поправите. Вземете една ваша погрешка и я изпейте. Как ще я изпеете. Я ми кажете една дума, която ви мъчи. На Изгрева има една дума, която мъчи хората. Коя е тази дума, която мъчи? – „Не живеем добре!“ Ще ги изпея сега тия думи! (Учителят пее „Не живеем добре, не живеем, не живеем, не живеем, не живеем“.) Какво означава „не“? – Като казваш: „Не живеем добре“, това е подбудителна причина да живееш добре. Не че не живееш добре, но понеже пред тебе има един идеал и добрият ви живот, който сте живяли, пред по-доброто се показва като не добър. С думите „Не живеем добре“, аз подразбирам, че живеем добре. „Не живеем добре“ това значи, че живеем добре, но като достигна един идеал, към който съм се стремял, пред мене седи друг по-висок идеал и към този следующ идеал се стремя. Та не се спирайте на отрицателните работи. Достигнеш по-високият идеал и ще кажеш пак: „Живеем добре“. Но понеже видиш още по-висок идеал, пак ще кажеш „Не живеем добре“. После пак ще пеете „живеем добре“ и т.н. И всички се подобрявате по този начин. Тия клечки на цигулката са от най-хубавите, но имат една слабост, че се разслабват, развъртват. И човек има най-хубавите клечки, но се развъртват. Та като станете сутринта малко се понагласете.

О, любов неизказана! Музикално упражнение,
ООК - София, 16.3.1938г.