Нещата зависят от чувстването, не от мисълта.

Четири неща има: първо, вие имате усет – това е най-малкото нещо, при което вашето съзнание започва да функционира. След това имате влечение – то е по-високо от импулса. След това имате чувство – то показва реалността. След това имате стремеж – това се отнася до съзнанието. Трябва да съедините усета, влечението, чувството и стремежа в едно и вече имате едно понятие какво нещо е Реалността. Реалността трябва да я чувствате. Ти не познаваш един човек, докато не чувствуваш, но щом чувстваш, ще влезеш в положението му как страда, а не как мисли. Например в определен случай вие може да мислите какво ще бъде с вас след десет години и казвате: „Това ще бъде, онова ще бъде“. В този случай вие не знаете Реалността. Идва друг човек и казва: „Аз чувствам, че след десет години ще бъда богат човек“. Много добре – онова, което този човек чувства, се сбъдва, а онова, което другият мисли, не се сбъдва. Нещата зависят от чувстването, не от мисълта. Мисълта е само, за да поправиш някаква погрешка. Когато се занимавате с вашия ум, вие поправяте погрешките, а когато се занимавате с вашето сърце, ще се запознаете със самата Реалност на нещата. Това, което дълбоко чувстваш в душата си, то е вярно. Когато дойде тогава умът, той ще бъде в права посока и ще мисли вярно. Ако чувстваш криво, и умът ти мисли криво. Когато мразиш един човек, умът е взел сърцето ти, умът ти мисли. Когато мразиш един човек, умът и сърцето ти знаят каква пакост са направили на човека – умът се солидаризира с твоите чувства. Когато обичаш някого, ти чувстваш към него и тогава умът действа – и той се солидаризира. Тогава той мисли хубави работи, т. е. умът прави туй, което ти чувстваш. Вие не можете да се изправите, ако не чувствате. Добре е, когато чувстваш и умът ти върви по същия път. Ако имаш хубави чувства, и умът мисли хубаво. Това са психологически данни, това са закони в окултната наука.

Същественото за младите,
МОК - София, 16.10.1936г.