Какво представят миналото, настоящето и бъдещето в човешкия живот? Миналото може да се уподоби на залеза на слънцето, настоящето – на пълния ден, когато слънцето е на зенита, а бъдещето – на изгрева. Обикновено хората обядват в 12 часа, когато слънцето е на най-високата си точка. Ако мислите криво, ще извадите заключението, че настоящето е момент на ядене. Но човек не яде само на обед. Той яде и сутрин, и на обед, и вечер. Значи, настоящето е пълният ден; в него влизат и миналото, и бъдещето. Ако не се мисли така, ще излезе, че денят е само обед или пладне. В същност, пълният ден включва изгрев, пладне и залез. Ако кажем, че бъдещето е далеч от нас, трябва да отречем изгрева. Ако кажем, че миналото няма отношение към нас, трябва да отречем залеза. Това е невъзможно. Колкото и да е противоречиво това, без противоречия не може. Ще мислите, ще разсъждавате, да си изясните противоречията. Така, именно, ще разберете, че има привидни противоречия, както и съществени, които трябва да различавате. Като говорим за изгрев, пладне и залез, разбираме проява на различни същества. Изгревът е проява на ангелите, пълният ден, т. е. пладне, зенитът е проява на Бога, а залезът – проява на човека. С други думи казано: Бъдещето е на ангелите, настоящето – на Бога, а миналото – на човека. Значи, човек живее в миналото. Той се въодушевява от това, което е направил в миналото, и от това, което е бил в миналото. Всеки си мисли: Какъв бях едно време! Какви възможности имах едно време! Миналото е залезът на живота. Обърнете тази страница, направете един полукръг и спрете се пред изгрева, дето са ангелите. Като минете през тях, ще дойдете до зенита, до Божествения свят. Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията. В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими. При Бога не съществуват никакви противоречия. Там всички части живеят в съгласие и единство.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва,
УС - София, 19.4.1936г.
