Ние, разумните хора, в света трябва да уповаваме на това, което имаме в себе си, на интуицията, която имаме в себе си и която ни свързва с невидимия свет.

Казвам: При лошите условия в живота си, човек има към какво да се допита. В себе си той има едно чувство, интуиция, която всякога му пошепва какво трябва да направи. Не е въпрос в какво трябва да вярваш. Безразлично е това. Туй чувство ще ти пошепне какво трябва да правиш. Та казвам: Ние, разумните хора, в света трябва да уповаваме на това, което имаме в себе си, на интуицията, която имаме в себе си и която ни свързва с невидимия свет. Ние говорим за онзи свет, като че нямаме нищо общо с него. Обаче, интуицията е във връзка с невидимия свет, с който, може би, след хиляди години да влезем. Като влезем в този свет, тогава ще го проверим. Тогава онзи свет ще стане факт за всички. Ако го има, има го; ако го няма, няма го, не съществува. Тогава всеки ще се запознае с това, което е там, ще го провери и опита. Сега аз не искам да ви накарам да вярвате в това, което не е у нас. Казвам ви, че сами ще проверите дали има друг свет или няма. Дали светът е разумен или не, и това ще проверите. Дали на всеки човек се въздава това, което му се пада, и това ще проверите.

Да имат живот,
НБ - София, 22.12.1935г.