Когато ние говорим за материалните неща, подразбираме неща, които няма да останат във вас. Когато говорим за реални неща, за реалния свят, подразбираме неща, които ще останат в нас.

Вие ще кажете така: „Ние мислим, че видимите неща са реални“. Видимите неща тъй както се виждат, реални ли са? Когато се разложи светлината, цветовете реални ли са? Този цвят, който виждаш, реален ли е? Реално е туй, което не се вижда. Виждането то е сянка на нещата. Реалността има свои сенки. Реалността е невидима на физическото поле. Реалността не може да се види. Вие виждате лицето на човека, че е червено, казвате, че човек е здрав. Но то е по отношение на здравето, ти здравето го чувствуваш. Когато си здрав, ти го чувствуваш, и когато си болен пак го чувствуваш. Видиш някой човек пожълтял, казваш: „Болен е“. Жълтият цвят го турят на болното състояние, червеният на здравото състояние. Когато казваме, че някои неща са реални, то реалните неща принадлежат. Реалното представя съдържанието, а материалното представя външната форма, сянката на нещата. Не, че сянката не е реална, тя е една опаковка. Но казвам: Кога едно шише е потребно за нас? – Когато е пълно с вода. Шишето е едно условие, за да се запази тази реалност. Сянката е един признак, де се намира реалността. Казваме: „То е сянката на нещата“. Представете си, че един художник рисува един плод. Този плод представя реалността. Но нарисуваният плод реален ли е? Та онова, което остава във вас, което ви дава сила, то е реално. Туй, което не остава във вас и което не ви дава сила на вас, то не е реално. То за вас е материално. Всяко нещо, което не остава във вас и което не ви дава сила, то е материално. Та когато ние говорим за материалните неща, подразбираме неща, които няма да останат във вас. Когато говорим за реални неща, за реалния свят, подразбираме неща, които ще останат в нас. Да кажем, аз се разхождам. Туй, което остава за мене то е реално. Изходения път, който съм извървял в себе си, то е реално. В този път онова, което съм придобил, което нося в себе си, то е реалното знание. Материалното ще остане. Следователно, материалният път, материалният свят е определен в живота. Той с тебе няма да дойде. И по-добре, че не иде с тебе. Ако целият материален свят тръгне с нас, какво ще бъде? То ще бъде голямо нещастие. Ако тръгнат всички дъски, всичките столове подир нас, какво ще бъде? Благодарете, че материалните неща остават на своето място. Те са пособия, които са необходими за великото училище на живота. Материалния свят, то са пособия на това велико училище. Тялото, очите, ушите на човека, са временни пособия. Вие ще кажете тъй: „Как тъй, няма ли да имаме уши?“ Питам: Де са нашите рога, къде е човешката опашка? Рогата ги няма, копитата ги няма и сегашното положение на човека ще се измени.

Програмата в живота,
МОК - София, 18.2.1938г.