Добър да бъдеш – това е да си облечен на физическото поле; да чувстваш добре – това значи – да си облечен добре в духовния свят; да мислиш добре – това значи – да си облечен добре в умствения свят.

Аз като гледам в живота, какво подозрение има у хората! Гледам някой - върви с подозрение, държи си парите в джоба, стиска банкнотата, стегнал се е, обръща се насам-нататък, поглежда, да не би някой да му я вземе. Това е на физическото поле. Друг някой се оженил млад, повел любезната си. Тя е много красива, а той току поглежда наоколо, като стражар. Казвам: Той я води в затвора. Погледне я някой и той казва: "Защо я гледаш? Кого гледаш? Няма да я гледаш!" Тя се е облякла добре, а той я пита: "Защо се облече?" Едно време тя се кичеше с хубави дрехи, за да му угоди, а сега, щом вече го е взела, той й казва: "За мен да се кичиш – разбирам, но за хората!" Не се кичете за никой човек – нищо повече! Момата, за момъка, не трябва да се кичи, нито момъка за момата – ако искате да са ви мирни главите! Да се обличаш – това е закон. Бог иска да се обличаш с най-хубавите мисли! Да мислиш – това е обличане! Добър да бъдеш – това е да си облечен на физическото поле; да чувстваш добре – това значи – да си облечен добре в духовния свят; да мислиш добре – това значи – да си облечен добре в умствения свят. И това е още външната страна. Да знаеш, как да се облечеш с дрехата на светлината! Най-първо в чувстванията – да се облечете с червения цвят, дрехите ви да бъдат червени. Ще кажете: "Как може да се облече човек със светлина?" Ще мисли той! Ти ще създадеш една форма, за която ще мислиш!

Едно ви трябва,
ООК - София, 15.1.1936г.