Вие не виждате връзката между някои характерни черти и политическия живот. Че всеки един народ, всеки един човек е определен от основните черти, които преобладават в него. Аз пък казвам, че англичаните имат един организиран черен дроб: те са господари на своите чувства. После, у тях има друга черта: обичат да си показват гордостта. Един пример има за това. Колко е верен не зная, не съм го проверявал, но ще ви го кажа: отива един богат англичанин-аристократ в Италия. Спира се в един хотел и вечерта гледа – един господин иска да се самоубие: допира револвера до гърдите, пак го отдръпва, пак го допира, пак го отдръпва, оставя го настрана. Англичанинът се запознава с него и му казва: „Господине, какво ви кара да се самоубиете?“ Италианецът му разправя, че го сполетяло голямо нещастие, че нямал средства, а имал жена, деца. Оня пита: „Колко ви трябват?“ Той му казва. Англичанинът му написва един чек, дава му го, после взема револвера и казва: „Така човек се самоубива!“ и веднага се застрелва в главата. След като му платил дълговете, се застрелял – показал му, че не е страхлив. Гордостта му се проявява в желанието да се покаже, че е безстрашен, че не е като баба: „Като ще направиш нещо, направи го!“ Хубаво, но ако един човек се самоубие, какво ще постигне? Аз привеждам този пример, за да покажа къде седи гордостта. По някой път вие, младите, може да постъпите като англичанина – да напишете чека, да вземете револвера и да се застреляте. Не, човек трябва да бъде страхлив за злото, а пък безстрашен за доброто.