Не се плашете от нищо.

Когато се намирате в съмнение, вие трябва да знаете, че това се дължи на някакви натрупвания от миналото. Тези натрупвания не сте ги създали вие. Съмненията често се предават от човек на човек. Идете сам в една гора и ще забележите, че ви хваща страх. Този страх не е ваш. Той се дължи на много хора, които са минали по този път и са изпитвали страх. Те са оставили този страх и вие го възприемате. Тъй щото, този страх не е само ваш, но и на хората, които са минавали пред вас. Вие вървите и очаквате да ви срещне някоя мечка или вълк. Но не трябва да се страхувате, защото мечките в тази гора са много миролюбиви; като минавате покрай тях, мечките се сгушват. Мечките са кротки животни, те не са толкова лоши, колкото вие си представяте. Като я видиш, още отдалеч се отбий на десетина крачки. Тя не обича да пресичате пътя ѝ. Мечката върви бавно, тя се клати, като някой стар български чорбаджия. Тя не е като вълка, тя е концентрирана. Очите ѝ са близо. Ако някой се опита да наруши нейните философски мисли, понеже чувствата ѝ са много интензивни, тя ще се нахвърля върху него, ще го нападне. Тя не обича да я смущавате. И тъй, приложете всичко това в живота си, във вашия духовен свят, в който живеете. Там има много гори, има и много мечки. Като минавате през една от тия гори, за какво ли няма да мислите, от какво ли няма да се плашите. Не се плашете от нищо. Оставете този страх настрана. Всеки, който е минал през живота, все се плаши и казва: – Как ли ще преживеем? Как ще преживееш? Ходи всеки ден на гробищата и ще видиш как ще преживееш.

Светило на тялото,
НБ - София, 19.4.1936г.