Онова, което оценяваш, то ще дойде; онова, което не оценяваш, няма да ти се даде.

Ако Бог на едного дава повече, а на друг – по-малко, това зависи от човешкото разбиране и като не разбираш, криво разсъждаваш. Ако Господ беше ти турил слонска глава с дълъг хобот, какво щеше да правиш? На всеки едного Той е дал точно онова, което му трябва. Аз съм ви привеждал това положение: тези тела, в които сега сте облечени, вие сте си ги харесали. Един окултист и учен човек така представя работата – аз изнасям неговата мисъл, това е според неговата идея. Горе-долу той е прав, казва, че всичките тела на хората са като костюми, изложени на витрините в другия свят. Ако някоя душа иска костюм, тя ще облече едно тяло, турено в една форма, после ще го съблече; тя облича едно, второ, трето тяло, докато облече форма, която й хареса. И щом й хареса една форма, тя от нея не може да се освободи, иска да я съблече, започва да рита, рита, но все повече се оплита, докато най-после се роди на Земята. Щом обичаш дрехата, когато я облечеш, не може да се освободиш. Ако започнеш да риташ, ще се намериш роден на Земята. Та казвам ви: законът е верен – щом обичате нещо, непременно то се хваща за вас и най-после туй, което желаете, ще стане. Затуй седнете и мислете за онова, което е положително – за онова, хубавото, постоянно мислете! Вие седите и мислите лошо за себе си. Мислите лошо за себе си, а искате другите хора да мислят добро за вас. Научете се да оценявате онова, което Господ ви е дал. Детето трябва да оценява своето детство, възрастният да оценява своята възраст, музикантът да оценява музиката, поетът да оценява поезията, работникът да оценява своята работа. Оценявай в даден случай онова, което имаш. Онова, което оценяваш, то ще дойде; онова, което не оценяваш, няма да ти се даде. Всички нещастия произтичат от факта, че ние сме неблагодарни за онова, което имаме. Вследствие на това животът ни се изопачава. Как се изопачава? Вземаш един плод, държиш го една седмица, две седмици (някои плодове не могат да траят дълго време) и той изгнива. Ти трябва да вземеш на момента да го изядеш; щом остане за няколко деня, той сам по себе си ще се развали. Има неща, които са спешни, не ги оставяйте. Сготви си ядене, не го оставяй за другия ден – днес, довечера трябва да се изяде. Аз съм имал опити: всичко, каквото оставям, се разваля. Туй, което ти готвиш, се разваля. За Природата въпросът е друг. Каквото приготвиш днес, трябва да го изядеш. Утрешният ден ще донесе нещо ново.

Което мислиш, става,
МОК - София, 8.1.1937г.