Който мълчи, лесно разрешава въпросите си. Започне ли да говори, без да може да си помогне, той прилича на палавите деца, които драсват кибрит и палят сламата в плевника. Щом видят, че от плевника излиза пламък и дим, почват да бягат. Защо не е герой, да остане в плевника и там да гледа огъня, а трябва да бяга? Важно е да съзнае, че е направил погрешка, и да се опита да я изправи, а не да бяга. Мъчно се изправят погрешките, но чрез усилия, след време, и това се постига. Всички хора, всички народи грешат, но не могат веднага да изправят погрешките си. Те съзнават, че има нещо криво в живота им; съзнават, че има известен ред, известна законност, която нарушават, но въпреки това не могат да възстановят този ред и законност. Има един свят на пълна хармония, на ред и порядък, но мъчно се влиза там. Който иска още днес да влезе в този свят, трябва да съблече старата си дреха и да облече нова.
Мъчно се изправят погрешките, но чрез усилия, след време, и това се постига.
Етикети:
Закони,
Изправяне на погрешки,
Мълчание,
Народи,
Новото,
Постижения,
Свобода,
Старото,
Условия,
Хармония