Всеки мисли, че може да пее, и всеки мисли, че може да критикува в пеенето. При пеенето ти трябва да измениш своето състояние. Да мислиш, че ти си единственият човек, че няма друг. Дали те харесват, или не – не мисли върху това. Да пееш, без да се засегнеш, какво ще мислят другите – остави това настрана. Някой може да пее по-хубаво от тебе – ти кажи: "Много се радвам." Младите пеят по-добре, защото в тях има повече живот. Старите пеят по-слабо, имат по-малко живот. Животът е, който пее. Щом започнеш да не пееш, живот няма. Щом почнеш да пееш, животът помага. Пей! Трябва да пеем, понеже чрез пеенето повече живот влиза в нас, ако пеем по-малко, по-малко живот влиза в нас. И ако мислим добре, повече живот влиза. И ако чувстваме добре, повече живот влиза. Защо трябва да мислим? Повече живот влиза в нас! Защо трябва да чувстваме? Повече живот влиза! Всички тия неща помагат, докато дойдем до истинския живот. Казано е: "И това е живот вечен – да познаем Тебе Единаго Истиннаго Бога и Господа Иисуса Христа, когото си изпратил." Ние не сме в областта на истинския живот. Ние сме в областта на живота, който преминава. ие трябва да търсим живота, който носи любовта в себе си. Докато не станете господари на своите мисли, не можете да го имате. С тия разбирания не можете да имате този живот.