Няма да мислиш за себе си. Като вършиш своите работи, ще мислиш, че твоите работи са и Божии работи. Понеже Бог ни е пратил на Земята да работиш за Него и после за себе си.

Дотогава, докато нашето съзнание не се пробуди, докато не почнем да чувствуваме, че цялата природа е жива, че Бог е навсякъде. Туй съзнание трябва да дойде. Туй съзнание, което имате сега, то е обикновено съзнание. То е съзнание на добро и зло. А онова съзнание, за което Христос казва: да повярваш в Христа и да станеш Син Божий, туй съзнание трябва да проникне в тебе. Синовно съзнание. Дотогава, докато ти мислиш, че си грешник, това и онова, ти си в обикновеното съзнание на живота. Докато има нужда вас да ви помиряват хората, да ви утешават, ти си в обикновеното съзнание. Казваш, изгубваш си мира – ти имаш обикновено съзнание. „Ама не се разбираме“ – обикновено съзнание. „Не зная, криво ми е“ – обикновено съзнание. То като дойде, онова, Божественото, вътре в тебе, те го наричат свръхсъзнание или космическо съзнание; или някои го наричат спасение у човека, човек да се освободи от греховете си. Той няма какво да се примирява. Ти с Бога всеки ден няма да се примиряваш. Като се примириш веднъж и изпълняваш Волята на Баща си, няма да има никакво противоречие. Няма да мислиш за себе си. Като вършиш своите работи, ще мислиш, че твоите работи са и Божии работи. Понеже Бог ни е пратил на Земята да работиш за Него и после за себе си. А ние сме разбрали, че най-първо ще работим за себе си и после за Него. Там е всичката погрешка. В туй положение, което имаме, казваме: „Аз трябва да живея за себе си.“ Ти като живееш за себе си, ще имаш един живот като един лист, 6 месеци ще бъдеш горе, като дойде сланата, ще те опари и ти ще слезнеш долу.

Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище,
УС - София, 22.12.1935г.