Слабият трябва да бъде смел и решителен, да изповяда погрешките си и да има желание да ги изправи.

Казвам: От всички се иска да живеят разумно. Дали живеете така, или не, природата е записала всичко това на главата: на окото, на ухото, на носа, на устата, на пръстите. Човек е написана книга. Тялото на човека показва цялата негова история, всички перипетии, през които е минал. Засега тази наука е скрита. – Опасна наука е тя. – Опасна е за онези, които не я разбират. Питате, как се познават хората. – Те се познават по външната си форма. Как се познава вълкът? – По главата, устата, зъбите и ноктите. Как се познава овцата? – Също по главата и по копитата. По какво се познават птиците? – По същите признаци и по клюна. Това не е достатъчно. На орела клюнът е завит. Питате, защо ноктите на едни птици са остри, а на други – тъпи? За някоя птица казвате, че е благородна. Но да не попаднете в ноктите й! Аз съм наблюдавал такова благородство. Една година, като бях в Русенско, през една хубава майска сутрин си правех разходката. На едно дръвче видях един кос - свири. По едно време песента изчезна. Погледнах нагоре и видях - един сокол задигнал птичката. Ето какво представя живата природа. Като не разбирате, защо иде този сокол, вие казвате: Сокол грабна птичето! – Така е, но какво ще кажете, когато това става между хора, които минават за културни, за християни, учени? И то сега, в 20-ти век! Когато става между прости хора, за тях ще се намери оправдание. Но как ще се извинят учените професори, които учат другите на морал? Как ще оправдаят те своите грешки и престъпления? Ще кажат, може би, че са слаби, че имат недостатъци, пороци. Съгласен съм с това, но слабият трябва да бъде смел и решителен, да изповяда погрешките си и да има желание да ги изправи. Нека имат доблестта на Сократа. Един физиогномист, като наблюдавал Сократа, казал му: Ти имаш известни слабости в характера. Сократ му отговорил: Това беше едно време, но с волята си аз успях да преодолея своите слабости. И наистина, за да се убеди сам в това, той се оженил за Ксантипа, за да види, дали ще може да се справи с нейния характер. Като го запитвали, защо не се оженил за друга жена, Сократ отговарял: Ксантипа е мой добър професор. Ако мога да издържа нейния характер и прояви, за мене ще бъде лесно да се справя с всичките си мъчнотии и противоречия. Мнозина от вас са в положението на Сократа, доброволно са поели своите мъчнотии. Ако ги преодолеете, вие сте силни хора.

Просете, търсете и хлопайте,
НБ - София, 20.4.1924г.