Такова е състоянието на човека, който е обезсмислял живота си. Щом намери Любовта, веднага в него става смяна на състоянието му.

Някой момък не иска да живее, не му се учи, не му се работи, животът за него няма смисъл, иска да се самоубие. Лекуваш го по някакъв начин, не хваща, лекуваш го по друг начин, пак не хваща, докато най-после му доведат един млад доктор, 19-годишен. Като сложи ръчичката му на главата му, той веднага отваря очите си и започва да се радва на живота. Вече му се живее, иска да работи, иска да учи. И като го погледне този млад лекар, казва му: Лека е болестта ти, не се бой, скоро ще мине. Този млад лекар го потупва по главата, по рамото и казва, че скоро ще му мине. И наистина младият момък скоро оздравява. Още на другия ден той става, облича се с хубави дрехи, с лачени обуща и в знак на благодарност пише на младия лекар: Господин докторе. Много ви благодаря за визитата. От първия път още болестта ми изчезна и аз се чувствам добре. Готов съм вече да пожертвувам живота си заради вас, за вашето изкуство, да помагам на цялото човечество. Можете ли да ме приемете ученик на вашата школа. С отлично почитание. Чакам отговор. Сега ще оставя на вас да видите какво ще отговори лекарят на това писмо. Такова е състоянието на човека, който е обезсмислял живота си. Щом намери Любовта, веднага в него става смяна на състоянието му.

Ти кой си?,
НБ - София, 26.1.1936г.