Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уредим общите работи, които имаме.

Да спориш, трябва да мислиш. Какво ще спориш с ония хора в света, които не мислят? Какво ще спориш с тях? Мълчи! Той дошъл, профан, казва: „Има ли Господ или не?“ Какво означава „има ли Господ или не?“ Аз му казвам: „Може ли Господ да съществува вън от тебе? Може ли Господ да съществува вън от човека?“ Той, какво ще каже? – „Господ, това си ти“. – „Щом аз съм Господ, защо съм нещастен?“ Защото си господ, който не мислиш. Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може да направи. Но сега да е силен, да управлява света. Същество, което като мисли, всичко може да направи в своя живот. Тъй е, както разбирам. Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може да се справи с тях. Какво ще се занимавате с другите хора да ги оправяте? Аз, като мога да оправя своите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние да изправят своите мъчнотии. Тогава ще оправят света. Каква философия има в това? „Да се оправи светът“. Всеки трябва да знае да оправи себе си. Тогава да уредим общите работи, които имаме. За да познаем общите работи, трябва да мислим. Ако не мислим, не можем да ги оправим. То е нещо, много сложна работа. Да има една философия на разбирането. Има много други въпроси. Първата философия е: мисли, за да се оправят работите! Мисълта е реалността. Имаш тъмнота в себе си, започни да мислиш! Имаш скръб, започни да мислиш! Беден си, започни да мислиш! Лош си, започни да мислиш! Каквото и да е, мисли, нищо повече! Не ти върви, започни да мислиш! Не можеш да учиш, започни да мислиш! Ама не мога да го направя? – Започни да мислиш! Хората са лоши, започни да мислиш! Студено е, започни да мислиш! Аз прилагам това и никога не съм имал студ.

Реализираната мисъл,
МОК - София, 10.1.1936г.