На физическия свят нещата се посаждат, в духовния растат, а в Божествения свят дават плод. Ако във физическия свят не посееш, в духовния няма какво да порасте и в Божествения няма какво плод да даде.

Вие се страхувате, какво ще бъде. Естествено, аз не казвам, вие от страха не може да се освободите. Но страхът ви е турен за мярка. Щом се страхуваш, ще знаеш, че това е животното, което се плаши. Ако се плашат светските хора, има защо да се плашат. Онези, които вярват в Бога, за какво ще се плашат? Той вярва, че Господ създал света, че Бог живее в него, пък го е страх. Той вярва, че Бог е любов и той понеже се влюбил в някого, пита: „Право ли е, че съм се влюбил? Не е ли това заблуждение?“ Ако любовта е заблуждение, тогава защо ти е, ако ние разбираме, че любовта е заблуждение, че всички възвишени работи идат от любовта. Любовта на физическото поле и в най-долното състояние любов, и в духовния свят, в своите чувства, и в умствения свят, в своите мисли, в своето най-възвишено състояние, резултатите са едни и същи. На физическия свят нещата се посаждат, в духовния растат, а в Божествения свят дават плод. Ако във физическия свят не посееш, в духовния няма какво да порасте и в Божествения няма какво плод да даде. Вие мислите, че ако в оня свят живеете, щастливи ще бъдете. Ако с любов сте посели тук някъде, вие ще намерите плодове. Ако не, ще намерите, че вашият свят горе, навсякъде ще ходите и плод няма да имате. В онзи свят не обичат да правят подаяния. Там се счита за унижение да дадеш плод някому. В оня свят ако идете, той ще те покани в своята градина и ще каже: „На ваше разположение.“ Той няма да откъсне. Законът е такъв: Ако ти не си направил добро, като идеш до дървото, то ще се изгуби. Посегнеш да откъснеш, то изчезне. Той може да те покани в къщи, но речеш да седнеш на стола, изчезне, доближиш се до масата, изчезне. Всичките блага изчезват. Какво ще бъде твоето положение тогава? Ще кажеш: „Господи, прати ме на земята, да ида на земята, да посадя доброто, да се не крият дърветата от мене.“ Казват: Нас ни е срам от един човек, който не е направил едно добро. Ние се раждаме по единствената причина на онези, които любят на земята, които са посадили нещо. В духовния свят растат, понеже растенето е любовта в тях. Казвам: Туй трябва да бъде новото схващане. Вие се срамувате от любовта. Но като обичаш, на свят да обичаш. Ние искаме да бъдем категорични, да ви дам за в бъдеще един морал, не искам да си играя, изнасям една истина на човека, Божествена. Не искам нещата да бъдат неверни. Сега всичките хора страдат от известни заблуждения. Тия заблуждения трябва да се поправят. Ти обичаш една жена, ако си мъж, ще кажеш: „Ако аз бях жена, как бих желал да ме обичат?“ Ще обичаш тази жена, ще се туриш в нейното положение. Тъй, както вие бихте искали да ви обичат, така ще обичате. Ако една жена обича един мъж, тя трябва да се тури на неговото място и да каже: „Как аз бих желала една жена да ме обича, така трябва да обичам този мъж.“ Тогава на физическото поле ние казваме: Не разгласявай, че обичаш някого, понеже да разгласиш, дървото трябва да е порастнало, да е цъфнало и да е дало плод, да е узрял. Да си в присъствието на неговото посаждане, да си в присъствието на неговото растене и да си в присъствието на плода, който трябва да възприемеш. В трите свята едновременно да опиташ посаждането на семето, развиването на туй семе и плода. Плодът е сега, който носи живота. Ние казваме, че любовта, това е плодът на Духа. Когато ти любиш, ти това го носиш в себе си. Някой казва: „Аз го любя.“ Онзи, който люби, той принася полза на себе си. Той яде Божествения плод на любовта. Той оживява и от своя живот дава и на другите. Казва: „Аз обичам.“ Ти като го обичаш, знаеш ли защо го обичаш? Ако единият обича, той е жив. Ако другият не обича, той ще умре. И двамата трябва да обичат.

Да Му служим без страх,
НБ - София, 18.9.1938г.