Веднъж бях при един евангелист, който вярва точно тъй, както е писано в Евангелието. Подула му се страната, вика лекар. Казвам му: „Нали е писано в Евангелието, че който има вяра, да се помоли и ще оздравее.“ Казва: „Молих се, но не оздравях.“ Казвам: Каква е тази вяра, която не може да оздрави един зъб? Той казва: „Господ няма да се занимава с такива работи.“ Рекох: „Че само лекарите ли могат да направят това?“ Казвам му: „Ако аз мога да те излекувам без лекарство, какво ще кажеш?“ Казва: „Без лекарство не може.“ – „Как да не може?“ Казва: „То е било само по времето на пророците, сега не може при сегашните хора.“ Казвам: „Ако аз го направя, какво ще кажеш?“ Казва: „А, ще го направиш?“ Хубаво, турям си ръката, престава болката. Казва: „Ти ме омагьоса.“ Щом каза, че го омагьосах, пак дойде болката. Казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа. Искаш да ме убеждаваш в друго верую.“ Казвам: „Не, искам да те извадя, като вярваш в Христа, като го повикаш, без да си тури ръката, пак ще оздравееш. Аз го повиках. Той като си тури ръката, ти оздравя.“ Казва: „Как? Той ще се занимава ли с мене?“ Чудни са хората. Ние не обичаме да пипаме когото не обичаме, пазим се от огън, не искаме да ги пипаме. Като обичаме някого, пипаме го. Които обичаме, мислим за тях, чувствуваме за тях, постъпваме за тях. Та вие не разбирате закона. Казвам: Трябва да бъдем проводници на Божествената мисъл. Сега аз да ви го кажа, то е едно тщеславие, няма какво да ви казвам. От Божествено гледище, аз като те видя тебе, аз ти говоря това със смисъл. Понеже за бъдеще искам да разправям, като проповядвам, затова го правя. Другояче не щях да кажа никаква дума. Трябва ми един пример. За туй го правя, за да разправям. Другояче, може да те намеря като спиш, да си туря ръката, ще оздравееш, ще благодариш на Господа. Но понеже ти си се молил на Господа, някой да си тури ръката и да те излекува, минавам и си турям ръката. Аз се радвам, че си здрав. Радвам се, че благодариш на Бога. Сега дето се разправяме, влизат отрицателни мисли. Мислиш, че искам да те заблудя – неприятни работи. Казва: „Да не изнесеш името ми.“ Рекох, че в небето вече те знаят колко си вярващ. Според твоето верую Христос, чрез моята ръка те излекува. „Че как чрез твоята ръка?“ Рекох му, слушай да ти кажа: „Тъй както ти гледам ръката мисля, че си от циганско произхождение. Ако още не вярваш, ще те изкарам, че си от циганско произхождение.“ Та казвам: Всички хора, които не разбират Словото Божие, са все от цигански род. Всички хора, които не постъпват както трябва, са от цигански род. Циганите са ученици, които са изгонени от школата. Всеки човек, който е бил в школата на любовта и не е завършил както трябва, циганини са. Рекох му: „Ще оставиш твоята цигания.“ Той си казва името. Рекох му: „Името си не ми казвай. Името ти е много добро, но циганията ти е лоша.“