Преди няколко години бях в един малък провинциален градец и трябваше да нощувам в хотела. Там имаше само един хотел. Взех една стая и мислех, че ще бъда сам в стаята. По едно време сред нощ доведоха един търговец, който легна на другото легло. Едва заспа, той започна да хърка, но толкова силно, като че двадесет свини грухтят. По едно време си рекох: „Чакай да видя докога ще хърка.“ Като видях, че така ще отиде цялата нощ, станах от леглото си, прострях ръцете си над главата му, направих няколко паси и хъркането спря. Иначе той не ме разбра, като му казах на съзнанието да млъкне. Обаче след пасите той престана да хърка и продължи спокойно да спи. На сутринта ми каза, че е спал много добре. Казвам му: „Ти си много тщеславен човек, цялата нощ ми говори какво ли не.“ – „Ще ме извините, ние целия дом имаме този обичай, да хъркаме, всички страдаме от тази болест.“ Значи, нещо като че го дави и той не може свободно да диша. Видите ли, че някой човек хърка, веднага направете няколко паси над главата му и всичко ще мине. Този човек имаше недостатък, но поне в съня си. Какво ще кажете за онези, които имат недостатъци, но в будното състояние?