Има някои работи, които са приятни тук, на Земята, а някои са неприятни. Това не е важно. Важното е, че, и приятна, и неприятна, работата трябва да се свърши.

Аз съм наблюдавал как младите моми пишат писма на своите възлюблени. Това е цяла научна теза, цял докторат. Момата вземе перото и започне да пише. Пише, мисли, пише, мисли, докато напише встъплението. Погледне, прочете го, встъплението е готово, отлично е написано. После продължава нататък. Помисли малко, пише, пак помисли, прочете го, не го хареса, скъса го и вземе нов лист, отново започва. После излезе вън да се разходи малко и се връща пак да пише. Става въпрос какво да бъде обръщението. Първото обръщение е: „любезни ми“, но после го изменя: „прелюбезни ми“, после дохожда друго обръщение: „обични мой“. Пак не върви. Най-после написва едно писмо със следното съдържание: „Ще ме извините, че не мога да напиша такова писмо, каквото искам, понеже съм нещо неразположена, малко съм недобре. Като оздравея, тогава ще Ви напиша едно писмо.“ Като получи писмото, той се уплашва и казва: „Значи, тя се е разболяла нещо, болна е.“ А то причината е друга – писмото не върви, не може да се напише. Това са писмата на всички хора в живота им. Казвате: „Вярно ли е това или не е вярно?“ Аз правя своите психологически наблюдения. Аз виждам онова роптание, което човек допуща в себе си и което всеки ден руши в него. Какво ли не мисли човек? Какви ли мисли не допуща в себе си? Той всеки ден пише писма и ги къса. Той е събрал цяла литература в себе си. Това се отнася до светските хора, но често и духовните правят същото. И след това казват: „Какво да правим? Как да се освободим от това положение?“ Ако духовният и религиозният се намерят в това положение, той казва: „Не искам вече да се мъча на Земята, ще си замина.“ Добре, ще заминеш, но къде ще отидеш, като не си свършил още работата си на Земята? Със заминаване работата не става. Има някои работи, които са приятни тук, на Земята, а някои са неприятни. Това не е важно. Важното е, че, и приятна, и неприятна, работата трябва да се свърши. Ако е за любов, по любов трябва да се свърши. Какво разбирате под думата „любов“? Тя е предметно учение. Ако е за знание, и знанието е предметно учение. Всичко това са все предмети, които трябва да се изучават.

Слава във вишних Богу,
НБ - София, 11.2.1940г.