Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове.