Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, с какви плодове, с каква храна да те нахранят. Туй не е на място.

Ние по някой път искаме да заставим Бога да мисли за нас. То е невъзможно. Ние искаме да Го заставим да мисли за нас. Молим се, че каквото ние кажем, като не стане според както ние искаме, казваме: „Как да не стане?“ Ако стане, мислим, че то е станало заради нас. То не е така. Ние имаме едно криво схващане. Онзи, любящият баща, преди детето да е поискало, той е подготвил дрехи, той ги носи и от туй, което е приготвил, даде му. Бащата е предвидил, че му трябват дрехи и ги носи. Детето казва: „Дай да ги облека.“ Искате туй, което Бог е приготвил, да ви го даде. Ти искаш да чертаеш какви дрехи да ти ушият, с какви плодове, с каква храна да те нахранят. Туй не е на място.

Светлина, топлина и сила,
ООК - София, 29.4.1942г.