Ние трябва да изправим погрешките си със самосъзнанието. Съзнанието пък трябва да се приложи към всички наши постъпки, да станем малко по-умни.

Има едно знание на вечността, наречено Божествено знание, което никога, никога не се изменя. Но има едно знание, което се явява във временното, постоянно се изменя. Запример, само за Слънцето в сегашния век има повече от сто теории, които след време са изхвърлени и са се заместили с нови. Теориите за светлината днес са други в сравнение с тия на миналия век. Също така и за силите на природата има много теории, които постоянно се менят и заместват с нови. Не че природата се е изменила – тя си е останала една и съща, но нашите изяснения се менят и заместват с нови. Като растем, нашите възгледи постоянно се изменят, а същевременно и отношенията ни към природата се менят. Нашето съзнание се мени. Ние имаме един свят на подсъзнанието, влизаме в този свят, без да го съзнаваме; после, ние имаме един свят на съзнанието, друг – на самосъзнанието и друг свят на свръхсъзнанието. Светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват. Когато влезем в подсъзнателния свят, трябва да сме будни. Тъй щото, съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. В подсъзнанието се намират всички неща на миналото. Там се складират всички неща от цялата вечност. И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено съкровище, да го изтеглим. Всичко, каквото ни потрябва в бъдещето, ще черпим от подсъзнанието. Сега ние трябва да прилагаме съзнанието в живота си. В дадения случай съзнанието ще бъде за сърцето, за чувствата, а самосъзнанието – за ума. Ние трябва да изправим погрешките си със самосъзнанието. Съзнанието пък трябва да се приложи към всички наши постъпки, да станем малко по-умни.

Слава във вишних Богу,
НБ - София, 11.2.1940г.