Често стават спорове между вас, защото вие се приближавате с тропане както някой кон.

Наскоро четох един пример, даден в един вестник. Някой си, мисля, че е англичанин, учен човек, пътува с дъщеря си да изучава дивите зверове – слонове, лъвове и тигри. Баща ѝ го изяжда един лъв. Той умира и тая млада англичанка се заема да изучи характера на животните, да примири животните с хората. Тя после ходила там, дето баща ѝ ходил, и навсякъде влизала между всичките зверове, и те не ѝ правили никаква пакост. И казвала тя: „Зверовете обичат човек да има едно много добро разположение към тях. Като се приближава към тях, да върви много леко, всяко тропане ги безпокои. Като вървиш, като че по въздух се движиш. И трябва да имаш едно весело и благо лице. И те схващат това. Ако не, ще избягат или ще се нахвърлят отгоре ти.“ Питат я: „Как доби това, тая голяма смелост?“ Тя е слязла като Данаила между зверовете. И като влиза между тях, всички тези лъвове се укротяват. И между тигрите влиза. Ние мислим, че това е станало специфично във времето на Данаила. Ето една жена, която е имала голямо самообладание и вяра. Да вярваш, че те няма да ти направят никаква пакост. Това го писаха вестниците. Аз вземам 25 на сто от това, което е казано, че е вярно. Ще кажат, че е било във времето на Данаила. Но и днес става. Този закон го приложете. Ако е верен за животните, верен е и за хората. Често стават спорове между вас, защото вие се приближавате с тропане както някой кон. Тогаз другият е недоволен. Или друго нещо има в характера ви: гледам, като вървят някои от вас, вървите като пияни или вървите по друг начин, пак неестествен. Някой е религиозен, замислил се е. Че религиозният човек върви съвсем другояче. Вие да видите как върви светията! Ти казваш: „Аз не обръщам внимание на хората.“ Че светията, ако не знае да ходи, той не е светия. Ако светията не знае как да си държи главата, как да си мърда ръцете, краката, пръстите си, той не е светия. Гледал съм някой, като дойде и седне до пианото и от тщеславие така си отвори ръцете настрани нашироко. Няма да отваряш ръцете си нашироко, а така (Учителя поставя ръцете по-близо една до друга) ще си приближиш ръцете до пианото близо една до друга. И то не така бързо, като че искаш да хванеш някого. Та да не може да забележи, че ръцете се отварят. Защото, ако ръцете ги отваряш много, то е закон за противоречие. И ако речеш така срещу един човек, той ще се стресне. Както онзи казва: „Горе ръцете!“ Това са малки неща, които трябва да се спазват.

Силата на човека,
УС - София, 30.10.1938г.