Кой за каквото е роден, с него да се занимава. Но никога не се занимавайте с работа, за която не сте родени. Защото, ако ние мислим отсега да станем такива, каквито не сме родени, това е трудна работа.

В човека има нещо, което той не го съзнава. В човека има много възможности скрити, които той не ги съзнава. В човека има известни ламтежи, известни стремежи, но понякога той се намира в известни противоречия, вследствие на което изпада в положението на пеперуда. Има случаи, когато някоя пеперуда влезе в някоя къща и като не може да излезе оттам, отдето е влязла, тя отива към прозореца и започва да се блъска с крилата и с главата си в прозореца, да го счупи за да излезе навън. Тя не подозира даже, че главата ѝ не е толкова яка, да може да счупи прозореца. Главата ѝ не е толкова яка, прозорецът е по-як от главата и от крилцата. Вследствие на което тя пада на земята. И човек си задава въпроса, добър ли е, има ли някакви дарби или няма? Да се задават такива въпроси, това значи да се блъскате. Аз ви казвам: Вие имате дарби повече, отколкото трябва. Въпреки това всички хора страдат от сиромашия. Ако нямахте дарби, вие щяхте да бъдете по-щастливи. Но понеже имате дарби, те ви причиняват нещастия и страдания. Ако вие надувате един мехур, който, като гайдата няма отде да издиша, той ще се пръсне. Сега всичките ви страдания са резултата от това надуване. Сега вие разсъждавате и казвате: „Аз искам ли да ме надуват?“ Ти не искаш, но кой човек в света не е надут? Всичко в света е надуто. Аз взимам думата „надут“ в частичен смисъл и другото значение на тази дума е дошло отпосле. Има нещо вложено в тази дума. Възможно е някога вложеното да не е толкова ценно, както капиталът е ценен. Някога капиталът може да е много ценен, но човек не знае как да използува този капитал. Запример, някой човек може да е роден с отличен глас, с глас на гениален певец, но ходи с мотика и лопата да рови тук-там, да копае земята. И най-после той казва: „Дотегна ми вече да ровя, дотегна ми да копая.“ Друг някой ходи с игла да шие, но нищо не изкарва, а е надарен от природата без да знае това. С гласа си този човек щеше да принесе много по-голяма полза, отколкото с мотиката и с ралото си. И това, дето ходите с иглата си да шиете дрехи, няма да ви ползува толкова, колкото гласът ви щеше да ви ползува. Казвам на този, който копае и на този, който шие дрехи: Тези работи не са за вас. Не се занимавайте с тях. За онзи, който е роден да бъде добър шивач, нека се занимава с шивачество. Онзи, който е роден за земеделец, нека се занимава със земеделие. Кой за каквото е роден, с него да се занимава. Но никога не се занимавайте с работа, за която не сте родени. Защото, ако ние мислим отсега да станем такива, каквито не сме родени, това е трудна работа. Вярно е, че ние сме родени за нещо, но трябва да определим, за какво сме родени. Всеки човек е роден за нещо. Поетът трябва да определи, за какво е роден. Философът трябва да определи това, за което е роден. Добрият човек трябва да определи това, за което е роден. Ученият човек трябва да определи, това за което е роден. Силният човек трябва да определи това, за което е роден. Това са дарби. Всеки човек има хиляди възможности да се прояви. Казвам: От самия човек зависи най-първо да определи за какво е роден. Ако сам не можеш да се определиш, ти трябва да намериш някой, който да определи за какво си роден. Сега да ви дам едно малко изяснение. Понякога вие седите и виждате, че не живеете, както трябва. Вътрешно, по закона на интуицията, вие схващате, че във вашия живот има нещо дисхармонично, вследствие на което не живеете, както трябва. Вие отдавате тази дисхармония на нещо вън от вас. Вие мислите, че тя е някъде вън от вас. Не, тя е в самите вас. Има случаи, когато пътници в пустинята дигат толкова голям прах около себе си, че нищо не виждат. Около тях е голяма мъгла. Те мислят, че причината за тази мъгла се крие някъде извън тях. Не, те сами са дигнали този прах около себе си. Какво трябва да прави човек, като върви по този прашен път? Не е само физическият прах, който плаши хората. Има един умствен, един сърдечен и един волев прах - прах на ума, на сърцето и на човешката воля. За да се махне този прах, човек трябва да има вода. През цялото време, като пътува, човекът трябва да полива пътя си с вода, за да не се дига прах. Природата е много умна, и затова като види, че във въздуха се е дигнал много прах, който става неприятен и вреден за разумните същества, които живеят на земята, тя изпраща водните капки на помощ. Всяка прашинка става като център на водните капки. Водните капки свалят всички прашинки на земята, като им казват: „Вашата работа не е тук, горе, във въздуха, но долу на земята, дето ще бъдете по-полезни.“ Като паднат на земята, прашинките се наслояват една върху друга и по този начин образуват почвата. Въздухът трябва да бъде чист за дишане. Следователно какво се изисква от нас, за да бъде животът ни нормален? Мислите ни трябва да бъдат чисти, да не съдържат този вътрешен прах, който ни причинява ред страдания.

Що има вътре в човека,
НБ - София, 25.9.1938г.