Страданията не са нищо друго, освен една неограничена материя, която се свлича във вашия живот.

Който не разбира, казва: „Каквото даде Господ, каквото Господ е създал.“ Господ ни е създал да работим в света. Трябва разумна работа. Сърцето ми трябва да работи. Ако ти не може да обичаш един цвят, ако ти не можеш да обичаш една мушица, ако ти не можеш да обичаш един извор как тече, ако ти не може да обичаш малкото камъче – ти може да мислиш, че този камък се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо в света. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърчил – това камъче милиони години седи. Ти може да мислиш, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползва. Страданията не са нищо друго, освен една неограничена материя, която се свлича във вашия живот. Че как се образуват бисерите в мидите? Като влезе някое парченце в мидата тя го увива с разни пластове и направя бисер. За да се освободи от безпокойството, от това малко парченце тя прави бисер. Защо и ти от едно твое страдание да не можеш да направиш скъпоценен камък? Ако мидата може да направи бисер, ти защо да не можеш да направиш един скъпоценен камък? Не да съжаляваме, че е влязло камъчето. Влязло, излязло – художество тури. Дойде една лоша мисъл неорганизирана – никой не може да се освободи от лошите мисли. Ето аз как бих постъпил: представете си, че минавам покрай една отворена каса, в която има злато, дойде една мисъл в мене да си взема от касата. То е изкушение. Тогава аз ще извадя от джоба си и ще туря в касата една златна монета и ще си замина. Така аз се освобождавам от изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законът работи.

Единствената свобода,
ООК - София, 11.12.1940г.