Ние мислим, че Бог вложил всичкото внимание в нас, другите не ги е направил като нас. То е погрешно схващане. Бог, Който създал хората, във всичките е вложил гениалност, най-хубавото, което Той взел, го е вложил във всеки човек.

Та казвам: Благата, които Бог ни е дал, ние оставяме, че като идем в небето. Имаме едно понятие на съвременните религиозни учени хора. Религиозните хора мислят, че като идат в небето, всичко изведнъж ще се даде. Всичко е дадено вече. Всеки, който е тръгнал в небето, според възможностите, които имал, му е дадено. Някому са дадени пет таланта, а някому – два, а някому – един. Всеки, който дошъл на Земята, започнал работа, а този, който имал един талант, заровил го някъде. Казват: „Нека поядем и попием малко, че в друго някое съществувание ние ще се проявим.“ Най-амбициозните хора са хората с един талант. Срещате едно куче, като дигнало опашка, казва: „Ти разбираш ли кой съм аз?“ Но достатъчно е един камък по гърба. И ние сме един от тези герои – като дойде някоя мъчнотия, един камък като дойде, блъсне някъде и ние подвием опашка. Като дойде едно нещастие... Нещастията в света са едно представление. Не мислете за себе си туй, което не е. Туй, което не си направил, не мисли, че си направил. Не преценявай нещата, не мисли, че онова, което си направил, не търпи никаква критика, че ти си най-гениалният, най-добрият, като тебе няма други. В един смисъл като тебе няма друг като тебе такъв, че и като мене няма – то е така, вярно е, но в един смисъл. Ние мислим, че Бог вложил всичкото внимание в нас, другите не ги е направил като нас. То е погрешно схващане. Бог, Който създал хората, във всичките е вложил гениалност, най-хубавото, което Той взел, го е вложил във всеки човек. Бог казал: „Ето, направих един човек и вложих всичките способности, които съм дал.“ Ти слезеш на Земята и започнеш да обвиняваш Господа и казваш: „Нищо не ми е дал Господ. Другите хора как ги е направил богати?“ То е заблуждение. Богатството е вътре в твоя ум.

Връзвайте и развързвайте,
НБ - София, 24.3.1940г.