Между всички народи и общества трябва да има човещина. Навсякъде трябва да владее пълна справедливост.

Природата санкционира човешките правила, закони и порядки дотолкова, доколкото те са в съгласие с нейните закони и порядки. Обаче, щом види даден човек, или дом, или общество, или цялото човечество, които са се отклонили от нейните порядки, тя се противопоставя, понеже не позволява никакво отклонение. Казвате, че природата отстъпва. Да, и природата отстъпва, и Бог отстъпва, но до едно време. Като дойдат 50–60-те години на човека, като изгуби парите, на които е разчитал, като изгуби здравето на което е разчитал, че като не му остане нищо, тогава само ще разбере, как е живял и какво е придобил или изгубил. Какво ще правите при това положение? Там, дето нещата се губят, това е човешкият порядък. Там, дето нещата се печелят, това е Божественият порядък. Това, което губиш е човешко. Това, което печелиш, е Божествено. Ако грешиш, ти си в човешкия порядък. Ако живееш добре, ти си в Божествения порядък на нещата. Това са максими, които имат отношение към живота. Достойнството на човека седи в това, да бъдем честни към себе си. Всеки трябва да има сила в себе си, да си каже: Аз искам да изпълня волята Божия. Не е достатъчно човек само да си каже, но като си каже, той трябва да изпълни казаното. Човек трябва да си каже: Господ е имал такова голямо доверие в мен, че всичко ми е дал. Следователно, и аз не искам да Му изневерявам. Срамота е за мен, да изневерявам на Този, Който е имал такова доверие към мен, каквото никой друг. При всички тия слабости, които човек има, Бог не се е поколебал в него. Като види, че грешите, Той пита: защо правите така? – Ами еди-кой си ми взе парите. – Лесна работа са парите. – Ама еди-кой си ми взе дрехите. – И за дрехите е лесна работа – пари, дрехи, колкото искате, само се примирете. – Ама хлябът ми отне. – Хляб, колкото искате. – Земята ми взе. – Със земя е пълно цялото пространство. Земя може да ви се даде, колкото искате. Ако германците искат земя, Господ може да им даде цялата месечина. – Но, кога? – Когато те сами си направят цепелини и се пренесат с тях. Идеята седи в това да се примирим. Човещина трябва да има между хората. Между всички народи и общества трябва да има човещина. Навсякъде трябва да владее пълна справедливост. Онова, което е добро за нас, трябва да бъде добро за всички. Така трябва да гледаме на нещата. Някой път ние гледаме пристрастно на всичко.

Що има вътре в човека,
НБ - София, 25.9.1938г.