Без да сте видели Бога, вярвайте в Бога. Като дойде светлината, вярвайте в Бога. Като приемете въздуха, вярвайте в Бога. Че, аз виждам Бога вътре в моята мисъл. Правя различие между Неговата мисъл и моята мисъл.

„Какво нещо е Господ?“ Чудни сте вие. Отваряш си очите, влиза светлината – в светлината е Господ. Господ е във въздуха, който приемаме. Господ е в храната, която приемаме. Не го виждаш, но с тази сила ти си в съприкосновение. Един сляп човек не може да види огъня, но слепият човек може да усети топлината на огъня, усеща, че влиза нещо в ръката. Като отворим очите, виждаме светлината и тази светлина е, която ме свързва с Божественото начало. (...) Та казвам, аз от вас искам едно: Без да сте видели Бога, вярвайте в Бога. Като дойде светлината, вярвайте в Бога. Като приемете въздуха, вярвайте в Бога. Че, аз виждам Бога вътре в моята мисъл. Правя различие между Неговата мисъл и моята мисъл. Виждам, моята мисъл е запетлана; като дойде Неговата мисъл, изведнъж всичките неща се разрешават. Някой път и вие имате същата опитност. Някой път, като гледам хората, казвам: „От този човек ще излезе нещо.“ То е заблуждение. От този човек, дето мислех, че ще излезе нещо, нищо не излезе. От друг казвам: „От този човек нищо няма да излезе.“ Като дойде Божествената мисъл, от този човек, дето мислех, че нищо няма да излезе, от него излезе нещо. А там, дето мислех, че ще излезе нещо, там нищо не излезе. Ние по някой път не разбираме хората.

Към съвършенство!,
ООК - София, 10.4.1940г.