Щом майката бие детето, човек става от него. Дете, което плаче, човек става от него, дете, което не плаче, човек не става.

Разправяха ми един пример. В едно чорбаджийско семейство се бият синове и дъщери, крясък. Влиза една мома хубаво облечена, поусмихва се, казва: „Какво има? Много хубаво се борите.“ Всички се чудят. Тя поговори с този, с онзи, всички насядат, казва: „Какво има между вас?“ Бащата казва: „Много се радвам, че дойде.“ Майката казва: „Много се радвам, че дойде.“ Всички се радват, че е дошла. Веднага престава караницата, престава злото. Тя носи нещо. Че тия хора, които се карат в къщи, те се карат за едно парче хляб. Всички са гладни, всеки тегли парчето да яде. Бащата го тегли, майката, синът, дъщерята се карат да го вземат. Тя иде и торбата е пълна с хляб, за всички има по един сомун. Веднага спорът престава. Сега вие по някой път за какво спорите? За хляб. Речено-казано. Как някой си е позволил да вземе повече хляб от тебе. Не е въпрос за вземане. Кажат ви, че той говорил нещо лошо за тебе. Ти се докачиш, казваш, няма право да взема от твоя хляб. Процесът е обратен. Лошо говорил. Аз казвам по търговски: Той си позволил да вземе цяло кило от торбата. Какво право има? Какъв е законът? Кой взема от торбата? Аз съм виждал, като вземат хляб, че с хляба по главата. Българинът още като вземеш самуна, ще те набие намястото. Англичанинът и американецът, като ги обидиш, не ходят да се съдят като българите. Понякой път аз съм виждал, как се бият англичаните. Казва: „Господине, говорил си нещо лошо по мой адрес?“ – „Да.“ Започнат да се боксират по носа, по главата. Набият се. После се хванат за ръка, поздравят се, наместят си шапките, примирят се. Върви единият и казва: „Не трябваше аз да говоря за този човек.“ Другият, който го бие, казва: „Не трябваше толкоз да го набия.“ Единият мисли, че не трябвало да говори така лошо, другият мисли, че не трябвало да го набие така. Не е лоша работа да се набият хората. Влизам в един дом. Майката с точилката бие едно малко момиченце. Момиченцето плаче. – „Извинете господине.“ Рекох: „Ти го опитваш дали хубаво знае да пее.“ Казвам, доста хубав глас. Отлична певица ще стане. Гласът е много ясен. Като взема тоновете са много верни. Основният тон много добре взема, мекота има, топлина има, светлина има и сила има. Щом майката бие детето, човек става от него. Дете, което плаче, човек става от него, дете, което не плаче, човек не става.

Божията мисъл,
УС - София, 21.4.1940г.