В небето бедни хора не приемат. Бедни, болни, скудоумни – тук на земята може да живеят. Небето е място, дето живеят богати, умни същества. Като идеш в небето, трябва да бъдеш богат.

Според старото възпитание, вие сега очаквате да идете в небето, да ви посрещне Христос, ангелите. Не зная защо ще ви посрещат ангелите. Един цигулар, когато го посрещат тук на земята афиши турят – свири човекът. Като излезе – дава нещо. Един художник даде изложба на картините си. Та като идеш в небето какво изложение ще направиш? Ние сме бедни. Тук дойдохме да живеем. В небето бедни хора не приемат. Бедни, болни, скудоумни – тук на земята може да живеят. Небето е място, дето живеят богати, умни същества. Като идеш в небето, трябва да бъдеш богат. Вие сега имате идея, че не можете да бъдете богати. Така не се мисли. Всеки човек, на когото Бог е дал ум – той е богат. Всеки човек, на когото Бог е дал сърце – той е богат. Всеки човек, на когото Бог е дал душа – той е богат. Всеки човек, на който Бог е дал дух – той е богат. Несметни са вашите богатства. Вие сте толкоз богати и ще трябва да благодарите на Бога за богатствата. Впрегнете ума на работа. Ето сега казах една дума, която не трябваше. Няма да впрегнеш ума си, но ще се впрегнеш ти да работиш за духа си. Ще се впрегнеш да работиш. Казват: „Впрегни духа си.“ Не е прав този израз. За духа ще се впрегнеш, за душата ще се впрегнеш, за ума ще се впрегнеш и най-после ще се впрегнеш за сърцето си. Ти се впрягаш пък твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце – това са разумни същества, които работят за сърцето ти. Това са разумни същества, които понякога минават и правят услуга. Ти искаш тия, разумните същества да ги впрегнеш. Те не са волове. Като минеш, ще им кажеш от какво имаш нужда. В училището не разбирате някаква задача. Помолиш се – учителят веднага ще ти обясни.

Единствената свобода,
ООК - София, 11.12.1940г.