Казвам: Бог, Който е направил външния свят, Който ни задоволява, Него трябва да изучаваме. Всички други неща са второстепенни. Да имаме отношение към Онзи, Който внася светлина.

Онова, което имаме сега, не е лошо. От туй, което имаме, е добро. Но доброто, което имаме, трябва да го напуснем. Ти, като малко детенце, имаш хубава количка. Но ти израснал си вече, ще напуснеш количката. Количката трябва да напуснем по една необходимост. Благодари, че си излязъл. Колкото и да е красива и да ти е удобна, по-хубаво е на краката си да уповаваш, отколкото в количка да те возят. Ако цял живот те возят, какъв човек ще бъдеш? Като излезеш от количката, с краката си ще ходиш. Миналите блага, в които сме живели, трябва да ги напуснем. „Едно време аз тъй вярвах.“ Едно време ти си се молил при един златен телец и си казвал: „Ваале, Ваале!“ Един ден познаваш, един златен бог все таки е ценен. Ако е направен от 10, 20 или 30 килограма злато, днес колко струват те? От един златен телец ти няма да намериш туй, което търсиш. Ще намериш само външните блага. Един бог, който не може да задоволи нашия ум, един бог, който не може да задоволи нашата душа, не е никакво божество. Казвам: Бог, Който е направил външния свят, Който ни задоволява, Него трябва да изучаваме. Всички други неща са второстепенни. Да имаме отношение към Онзи, Който внася светлина. Тия възгледи, които всички имате, вие трябва да ги напуснете. Щастливи ли сте с тия възгледи? Не сте. Казва: „Аз много вярвам в Бога.“ Той български не знае да говори хубаво, нито един език не знае да говори хубаво, а казва, че чрез него Духът говори. Не е никакъв Дух. Да говориш един език, трябва да го говориш хубаво. Казва: „Халя-хуля, халя-хуля.“ Това не е нищо. Ако кажеш някоя арабска дума, или като кажеш „халя-хуля, халя-хуля“, знаеш какво значи това? На български какво означава? Най-лесното е, което не знаеш, може да плескаш. Халя, от него може да стане хала. Никакви езици не са това. Три неща: светлина Божествена за ума, топлина Божествена за сърцето, сила Божествена за тялото. Това е новото учение. Сега туй, което имате, е добро. Но по една необходимост трябва да излезете от него. Гъсеницата колкото и да е голяма, трябва да напусне тази форма. Всички трябва да напуснем материалния свят, в който сме живели по една необходимост. Каквото и да е, трябва да умреш. Значи старото тяло ще напуснеш, за да ти дадат ново. Казвате: „Умря.“ Радвай се, че умря. Всички не скърбят, когато някой умре. Кога скърбим, когато някой умре? Когато умре, че ни завлече парите, скърбим. Не искаме да умира, докато не изплати. Ако има някой, който иска да ни направи добро, не искаме да умре. Онзи, който иска да ни направи пакост, искаме да умре. Във всичките разбирания нямаме трезва мисъл. Ние трябва да желаем да живеят всичките хора, понеже са необходими заради нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо. Някои хора в света трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои трябва да се родят, пак за да се подобри светът. И когато се раждат хората, светът се подобрява, и когато умират хората, светът се подобрява. То е Божествено. Умираме. Защо? За да се подобри светът. Раждаме се. Защо? За да се подобри светът.

Светлина, топлина и сила,
ООК - София, 29.4.1942г.