Ако умът, т.е. мозъкът на човек е здрав, вие ще видите, че от главата му излиза една приятна мека светлина, както на светиите. Във всички хора, според степента на развитието им, е и тази светлина.

Мнозина се запитват защо трябва да се изучава човекът. Не е само да се изучава човекът, но трябва да знаете как да го изучавате. Според новите изследвания, за да се изучи човекът, има пет пътища, пет реалности, през които ние можем да влезем в допир с природата. Очите са един път, който води към една реалност. Чрез очите тази реалност ни става понятна. Тази реалност е светлината. Следователно, без очите ние няма да имаме понятие за светлината. Ушите пък имат отношение към звука. Ако нашите уши не са добре развити, ние няма да имаме понятие за тази реалност, която наричаме звук. Понеже разумното се предава чрез въздуха. През въздуха ние възприемаме звуковете. След това дохождаме до обонянието. Чрез него ние добиваме представа за цветята, за тяхната миризма. Като цъфтят, цветята отделят от себе си милиарди микроскопически частици, които се разпространяват във въздуха. Като се допрат тези частици до нашето обоняние, те веднага ни дават представа за едно същество, запример, за някое растение, което е далеч от нас. Тези растения отделят от себе си такива частици, които говорят за неговата приятна или неприятна миризма. Всеки човек отделя от организма си особен род частици, които също се разпространяват във въздуха. Запример, главата отделя един род частици. Благодарение на тия частици, които човек отделя, като го помиришеш отдалеч още, може да знаеш здрав ли е този човек или болен. Ако е болен, ти ще усетиш миризма като че гние нещо в него. Ако този човек е здрав, от него лъха приятна, хубава миризма. Ако умът, т.е. мозъкът на човек е здрав, вие ще видите, че от главата му излиза една приятна мека светлина, както на светиите. Във всички хора, според степента на развитието им, е и тази светлина. По светлината, която излиза от мозъка, се съди за неговото умствено развитие. Хора, на които сърцето е добре развито, имат магнетична сила. Тази сила е магнетична сила. От тях се отделя особен пламък, свещен пламък, който се разпространява далеч от него. Казвате: Този човек има благородно сърце. Ако пък неговата храносмилателна или симпатична нервна система е добре развита, той ще усети, че от него лъха една сила, която говори за неговото здраве и жизненост. Този човек ходи изправен, строен. Той никога не пита какво трябва да прави. Човек, на когото умът, сърцето и волята са нормално развити, той знае какво трябва да прави.

Който иде,
НБ - София, 19.5.1940г.