Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади наоколо си.

Често правя опити: прочета съчинението на някой учен човек и от прочетеното искам да намеря какъв е неговият образ. Правя своите изчисления, че този учен, когато е създавал своята теория, е имал едно чело от 3 и половина сантиметра високо. Казвам: Този човек не може да бъде учен, той е бил само копист, копирвал е. Като чета съчинението му, от думите разбирам, че носът му е бил 3 и половина сантиметра дълъг. Казвам: Този човек не е бил наблюдателен, в него е имало нещо криво. Чета съчинението на друг някой. Меря, брадата му имала 2 сантиметра. Казвам: Този човек е с много слаба воля, следователно той не е имал достатъчно търпение да се домогне до всички онези факти, които са необходими за тази велика Истина. Сега ние ще оспорваме това и ще кажем: „Нашата мисъл зависи ли от нашето чело?“ Тогава аз задавам въпроса: можем ли да поставим човешката душа в тялото на една муха и тази муха да покаже същата тази интелигентност, каквато човека? Не, изисква се една човешка глава, а знаете ли колко милиони години е работила тази разумна природа върху човешката глава? И то не с тази обикновена реалност, а с онази абсолютна Мъдрост, абсолютна реалност, защото има една относителна реалност, има и абсолютна реалност. И всеки един от вас има една поверена глава. Природата е вложила вътре в нея всичката ваша душа и казва: „С тези ваши инструменти ще работите“. И всичката ваша погрешка е там, че не знаете как да манипулирате с този ваш мозък. Казвате: „Е, този мозък“. И религиите на миналото, училището на йогите, това са училища, които учат човек как да манипулира със своя мозък, т.е. с обективната външна страна на човека, и после с човешката душа. А ние почваме днес с душата. Онези от вас, които вярват в душата, знаете ли какъв е нейният основен закон? Вие чувствате вашата душа, вие самият сте душа, но правили ли сте опити да отделяте тялото си от душата? Някои от вас може да имат такива опити, но други ще възразят: „Как е възможно това?“ Може, между тялото и душата има рязка граница, тялото може да си живее като тяло, и душата може да си живее като душа, само че тялото като остане без душа, се разкапва на хиляди и милиони живи частици, но то не умира. То е съставено от хиляди и милиарди клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади наоколо си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода“. И веднага виждаш, всички клетки започват да се разпръсват. Клетките на сърцето се отделят и казват: „Не трябваме повече на господаря си“. И сърцето престава своята деятелност, взима си скоро багажа. И един ден започва разлагане, т.е. не разлагане, а разотиване на всички клетки по своя път. А хората, седнат да плачат, виждаш ги, четири реда сълзи ронят, умрял вече този човек. Не е умрял, но тази светла монада отива при Бога, Който е жив, и тя казва: „Аз бедствам да изгубя живота си и повече за туй ще разпусна слугите си, тези сестри и братя, да могат и те да отидат и да почерпят живот“. Сега вие ще ми кажете: „Това не е вярно“. Аз казвам, че това е вярно. Невярно – смърт, вярно – това е живот. Аз съм на положителната страна и казвам: Аз познавам живота, смъртта не я познавам, зная само, че тъй, поодрасква по някой път. Страданията, ограниченията, това е смъртта. Ние определяме смъртта така: най-голямото ограничение в света, или най-малките условия, при които животът може да се прояви. Сега в тази философия ние трябва да изучаваме законите на живота.

Бог на живите,
НБ - София, 18.11.1923г.