Най-красивото нещо в живота ви е в даден момент да можете да трансформирате едно ваше състояние.

Най-красивото нещо в живота ви е в даден момент да можете да трансформирате едно ваше състояние. Например, вие сте недоволни нещо. Как ще трансформирате това ваше недоволство? Представете си, че сте две личности, че у вас живеят едновременно две Ганки за пример. Едната Ганка е недоволната, а другата не е. Нека втората Ганка каже на първата - Ти си се нещо поразсърдила, но чакай, аз ще ти изпея нещо Като и изпее една, две, три песни, нека я попита после: Сега доволна ли си от мене? Тя ще ѝ каже: Какво си се развеселила, разсмяла, бъди малко по-сериозна, не ти прилича да се държиш така. Първата Ганка е още сериозна, недоволна и си казва: Аз трябва да бъда сериозна, защото и животът е сериозен, строг. Втората Ганка ще си каже: Аз пък не мога да бъда сериозна, ще се посмея, ще се повеселя и ще взема половината от твоите страдания. Нека след това тази весела Ганка да цитира един стих от Писанието на сърдитата Ганка или да ѝ прочете едно стихотворение и да ѝ каже след това: Слушай Ганке, ти си добра моя сестричка, аз те обичам, хайде да си попеем заедно. Тогава тази, сърдитата Ганка, ще каже: Така ли, много добре, аз ей сега ще се развеселя. Ако някой слуша отвън, че се разговаряш със себе си, ще каже: На този човек дъската му трябва да е мръднала. Ами не е ли мръднала дъската на онзи човек, който е много сериозен? Какво означава мръдването на някоя дъска? Чудни са хората, когато говорят за мръдване на дъски! Че това не е някаква философия! Ако вие затворите в един сандък някои умрял човек, той ще мърда ли? – Няма да мърда. Ако пък затворите един жив човек в този сандък, ще мърда ли? – Ще мърда. Тогава, кое от двете неща е по-добро. – Да мърда човек, разбира се. Значи като кажем, че някому мръднала дъската, подразбирам, че вътре има жив човек. Ето истинското разсъждение по този въпрос. Щом ти мръдне дъската, кажи си: Ганке, аз се много радвам, че ти е мръднала дъската. Това показва, че си жива. Съвременните хора са изопачили едно истинско положение в живота и казват: Дъската на този човек е мръднала. Мърда ли ти дъската, радвай се, жив си. Не ти ли мърда дъската, тогава да се опасяваш. Хората считат, че някой човек е положителен, че някоя работа е сигурна, когато дъските не се мърдат. Използвайте всички ваши състояния като живи уроци, като живи опити. Дойдеш в едно интензивно състояние, възбудиш се, кажи си: Колко съм енергичен днес, мога да върша работа. Ученичка си, разгневила си се нещо, вземи метлата и си кажи: Браво, Ганке, колко си спретната, как хубаво метеш, много те харесвам, като тебе няма друга. Ела ми и втори път на гости. Това е практически начин за трансформиране на енергията. По този начин вие ще можете да учите по-добре, защото еднообразието убива човека. Ако човек съсредоточава ума си все към една и съща посока, мозъчната му енергия отслабва и остава в застой, а природата не обича еднообразието. И тъй, с веселото си разположение вие без да знаете ще пренесете деятелността си нагоре, към вашите духовни центрове. Веселостта е качество от духовен характер. Само високо духовните хора, само разумните хора могат да бъдат весели. В Писанието се казва: „Да се весели Господ в своите дела“. И Господ се весели, затова аз ви препоръчвам веселостта като едно от най-ефикасните средства за лекуване на много ваши недъзи. Недъзите ви ще дойдат, ще се проявят, а с веселостта си не само ще се лекувате, но ще дадете един тласък на ума, сърцето и волята си към по-интензивна деятелност. Затова ви давам веселостта на Ганка за пример. В дадения случай Ганка е образец, коефициент за всички други. Не всички хора обаче са весели. Някои хора са весели по естество, затова могат лесно да се лекуват. У други центърът на веселието е много слабо развит, те са песимистични по натура и затова виждат само мрачното в живота. Не, в живота има толкова много хубости, красоти и облага, които той трябва да види. Та ще трансформирате мъчнотиите, които идват в живота ви. Няма да гледате на мрачната, на тъмната страна в живота.

Трансформиране на енергиите,
МОК - София, 27.1.1924г.