Щом искаш да служиш на Бога, всичко ще дадеш за него.

Както ви говоря, много от вас се въодушевявате. Въодушевяването още не е истината. Казвате: „Учителят изнесе цялата истина. Ние сме готови вече да служим на Бога“. – Щом е така, раздайте имането си на бедни и елате да ме последвате. – „Не е лесно това.“ – Наистина мъчно е да раздадеш всичкото си богатство. Който е намерил истината, готов е да раздаде имането си. Какво казва момата на своя възлюбен? – Давам сърцето си за тебе. И момъкът казва същото на момата. Значи те са готови да жертват цялото си богатство. Сърцето е капитал, който не може да се сравни с никакво земно богатство. Момата и момъкът са готови да се жертват един за друг, а религиозните казват: „Ние можем да дадем на Бога излишното, но не и необходимото, същественото“. – Това не е служене на Бога. Това не е жертва. Щом искаш да служиш на Бога, всичко ще дадеш за него. Ако житното зърно не излезе от хамбара, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога. – Всичко съм дал за Бога. – Лъжеш се. – Отрече ли се от всичко? – Отрекох се. – Отрече ли се от баща си и майка си, от мъжа си, от жена си? Казваш, че си се отрекъл, а постоянно следиш мъжа си де ходи, кого гледа и т.н. – Ще дадеш свобода на мъжа си и нищо няма да искаш. – „Какво ще стане с него?“ – Това не е твоя работа. Ще мислиш какво ще стане с тебе – това е важно. Ако искаш да работиш с едно желязно въже, направено от много халки, първото условие е халките да бъдат здрави. Първата халка ще задържи втората; втората ще задържи третата; третата – следващата и т.н. Всяка халка трябва да бъде здрава. Ако една от халките не е здрава, въжето ще се скъса и от нея надолу не можеш да вършиш никаква работа. Оттук вадя заключението: Здрав човек е онзи, между мислите, чувствата и постъпките на когото има непреривна връзка. Те съставят въжето на неговия живот.

Ще дойдем при Него,
НБ - София, 1.7.1923г.