В ума ви да залегне този принцип: жертва трябва да се даде само за Бога. Вие се научете да се жертвувате за Бога, другото лесно ще го научите. Иска ли братът да се жертвува за сестра си, да умре за нея? Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе. Това са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва. Жертвата подразбира Божественото вътре. Тя има и друга страна - да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар иска да тикне хиляди хора да станат жертва за него, за да тури на короната си едно камъче повече или да получи кръст, орден, а че хората си изгубват крака, ръце, живот, това не го интересува. Благоразумният цар ще жертвува своето тщеславие, своята гордост в даден случай, а не поданиците си. Ще загуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче за своята корона.