Егоизмът в миналото е свършил една прекрасна работа, но той не можа да направи човека щастлив. Не че у него няма желание да направи човека щастлив, но той не разбира законите на човешкото щастие. Той дава на човека толкова, колкото знае. Егоизмът ще ти каже така: ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт. Много хубаво, но този егоизъм, както говори на тебе, така говори и на подобните ти. И тогава се заражда в човека една вътрешна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на Божественото начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги. При сегашния живот всички спънки произхождат все от личните чувства. Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека.