Докато живеят в изобилието на благата, хората не вярват, че съществува Бог.

Написал си една книга, в която отричаш Бога. Мислиш ли, че със своите аргументи можеш да убедиш хората в това? Мислиш ли, че със знанието, което имаш, можеш да оправиш света? Това е забава. Аз мога по друг начин да докажа, има ли Господ, или не. Без да напиша книга, аз мога да докажа, че Бог съществува. Ти си безверник, философствуваш и убеждаваш хората, че няма Бог. Един ден тръгваш на път и замръкваш в гората. Нощта е тъмна, студена. Ти нямаш хляб, няма де да се подслониш. Аз живея в гората, дето прекарвам в работа и размишления. Минаваш покрай моята колиба и казваш: Моля ви се, можете ли да ме приемете да се стопля? Отварям вратата и те приемам добре: наклаждам огън, стоплям вода. Давам ти да измиеш краката си, да се стоплиш. Давам ти дебели дрехи да се завиеш. След това сядаме двамата да се нахраним. Като се нахраниш и починеш, започваме да се разговаряме. Питам те: Сега вярваш ли, че те нахраних? – Не вярвам. Докажи това. – Ако те набия, ще вярваш ли, че съм те бил? – Пак няма да вярвам. Като те ударя още няколко пъти, ще повярваш, че съм те бил. Следователно, докато живеят в изобилието на благата, хората не вярват, че съществува Бог. Тогава Бог казва: Ударете няколко тояги на този човек. Щом го наложат с тоягата, той казва: Страшно нещо преживях! Разбрах реалността на нещата. Значи, човек започва да вярва, но по отрицателен път. Това е крив метод.

Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа,
НБ - София, 25.3.1923г.