Какво ни ползва нас, че един народ е богат? По-добре беден и честен, отколкото богат и неморален. И право е казал един стар българин на сина си: „Синко, цялото богатство на един честен човек, спечелено с труд, е половина негово, половина на дявола, а богатството на един човек, спечелено нечестно, и всичкото му богатство, и той принадлежат на дявола.“ Значи честното богатство, придобито с труд, половината принадлежи на дявола. Казват: „Че как да не ми принадлежи?“ Питам, онези, които клаха воловете, честно ли ги клаха? Ако ти си един търговец на кожи, то благодарение на тези кожи си станал богат човек. Станал ли си ти рано сутринта, та с честен труд да спечелиш? Не. Благодарение на онзи, който коли кожите. Казваш: „Честно спечелих.“ Да, ти спечели своето богатство на страданията на тия животни. Аз съм виждал как плачат те. Сълзи текат на тия животни. Тия животни чувстват, но ние не влизаме в положението на един вол. Даже, представете си, ние не си влизаме в положението един на друг. На какво се дължи туй? Дължи се най-първо на това, че нашето сърце не е обсебено с любов, малко любов имаме ние. Има ли любов в душата на когото и да е – дали този човек е религиозен или светски, закваси ли се с нея неговото сърце и душа, той веднага става чувствителен и много скоро може да се откаже от своите погрешки.