Всички спънки, мъчнотии, страдания, които ни сполетяват в живота, са резултат на нашите постъпки.

Някой път вие сте недоволни. Дойде някой приятел при вас – натъжен, скърбен, иска утеха. Вие казвате: „Днес не съм разположен, махни се оттука, друг път ела при мен!“ Питам: с тази ваша постъпка вие не сте ли наскърбили Бога? Мислите ли, че Бог е доволен от вас? Не, вие сте Го наскърбили в лицето на вашия приятел. Тогава туй разумно същество ще ви погледне, ще помисли малко и ще ви тури името така: За спомен – да мисли – ЗСДМ. Господ казва: „Аз ще ви науча да мислите.“ И знаете ли какво може да ви се случи? Ние имаме ред наблюдения – не от миналото, но от сегашното. Там, в Габровско, някое си малко дете се радвало на едно лястовиче гнездо. Изважда пет малки лястовичета и с ножици отрязва езичетата им. Занася ги при майка си, а майката се радва и казва: „Моето дете днес извадило пет лястовичета от гнездото им и им отрязало езичетата. Колко пъргаво, колко умно дете!“ То израства и се оженва. Раждат му се пет деца, но всичките неми. Следователно по този закон вие трябва да знаете, че всичките действия, прегрешенията в света, не са много неразумни – за тях се държи сметка. Има много разумни същества, които могат да пострадат от нас. Ето защо всички спънки, мъчнотии, страдания, които ни сполетяват в живота, са резултат на нашите постъпки. Сега, в Школата, ние не искаме вие да се боите, да казвате: „А, то е страшно!“ Не, ще имате нов морал, нови разсъждения. Ние казваме: „Без страх!

Най-добрият начин за разсъждение,
ООК - София, 31.10.1923г.