Ние ще направим един опит. Ще вземем от вашия клас двама души ученици. На единия през ден ще му казваме по една обидна дума. Тъй за три месеца ще направим опита. През ден ще му казваме по една обидна дума, без да знае той. А на другия най-сладките думи ще му казваме. След три месеца ще направите сравнение - от тия двата характера, ще видите кой се е по-дигнал. Всякога онзи, който му е казвана обидна дума, той се е подигнал повече. Като му кажат думата, той ще се спре, казва: „Обидиха ме. Няма да ида на театър." Той ще си хване главата, спусне си корените дълбоко надолу, ще мисли: „Защо ме обидиха? Какво съм направил?" Ще мисли, ще мисли, ще ходи, ще си стиска главата. Ще каже всичките мисли по един начин, по друг начин, как да отговори на онзи. Казва: „Чакай, аз ще му намеря цаката." После - един план, други, докато най-после дойде една гениална мисъл. Онзи, дето му казали сладката дума, казва: „Баща ми е богат, аз няма да работя." Туй поне на физическото поле е вярно. Затуй използвайте тия страдания. Обидните думи може да дойдат отвънка, може да дойдат от ваши приятели - някой път се изплъзне езикът. Вие му благодарете, защото тази киселина е необходима за вас. Другояче е, между религиозните хора, които не знаят тия закони, се раждат цели скандали. Как тъй, ние, религиозни хора - трябва да живеем по-добре, да не се караме - си казваме обидни думи! Но вие, религиозните хора, като ви кажат обидна дума, да се радвате, че сте придобили едно богатство, да я турите в шише. Туй разбирам религиозен човек. Като кажат една обидна дума, да усещаш, че си придобил богатство. Туй значи да разбираш основните закони, които действат в природата.