Кажете си правото: Аз искам да следвам този път, или: Не искам да следвам. Искрени трябва да бъдете към себе си.

Представете си сега, че имате едно прекрасно разположение на духа, но иде при вас една ваша другарка, към която не храните добри чувства. Какво ще направите? Ще си кажете: Днес ли намери да дойде? И след като тя се отдалечи от вас, вие изгубвате всичкото разположение на духа си. Защо? Отде знае тази ваша другарка, че вие сте неразположени към нея? Знаете ли онзи анекдот за Диогена, в който се разправя подобно нещо? Диоген като бил на 82 годишна възраст, един ден решава да се отдалечи на самота някъде, като си казва: „Толкова години прекарах между хората, работих и се занимавах все с тях, този ден ще посветя само за себе си“. Отдалечава се от хората, сяда на сянка под една круша и почва да си мечтае: „Колко прекрасен е животът, колко хубаво е всичко това, което вековете са създали!“ Но ето, към обед идва един селянин при него за някакъв съвет. Диоген като го видял, понамръщил се малко, дал му съвет, какъвто трябвало, и после си казал: „Ей, Диогене, ти препоръчваш на хората търпение и спокойствие, а сам в този случай не издържа. Ти се отдели тук под крушата на сянка, за да бъдеш в самота, но какво е виновен този селянин, отде знае той, че не искаш днес гости? Искаш ли като се сърдиш така да изгубиш това, което си спечелил през тия 82 години? Не, ти не трябва да се сърдиш на хората, когато идват при тебе.“ Сега аз ви питам: вие имате ли право да се сърдите на вашите мъчнотии? – Нямате право. Мъчнотиите това са гости, това са селяните, които ви намират и когато сте седнали под крушата на сянка. Мъчнотиите са живи. Някоя мъчнотия ви вижда, че седите под крушата на сянка, отправя се към вас като този селянин и си казва: Дози човек там е философ, няма работа. Аз ще отида при него да разреши мъчнотията ми". А вие кипвате и казвате: Днес ли намери този човек да дойде при мен? Тъкмо имах едно поетическо, вдъхновено разположение, щях да открия нещо, но работата ми се развали. Не, вие не трябва да разсъждавате така. Тия резки енергии, тия резки прояви, които имате по някой път, ви карат да казвате: Ще пропадна в тази работа, не мога да устоя, този път не е за мен, той е за по-способните, за по-умните, аз имам толкова слабости. И вие започвате да си правите известни уговорки. Не, кажете си правото: Аз искам да следвам този път, или: Не искам да следвам. Искрени трябва да бъдете към себе си. Защото вие трябва да знаете, че причината не е вън от вас, тя е вътре във вас. Аз говоря това нещо на вас, учениците, които искате да използвате живота си разумно. Трябва да знаете, че щастието, което търсите, се намира най-първо във вашия ум; после във вашето сърце а след това и във вашата воля. От хармоничното съчетание на тия три сили в живота ви зависи и вашето щастие.

Трансформиране на енергиите,
МОК - София, 27.1.1924г.